2008 -- a music to remember

Няма да класирам. Достатъчно го правих през цялата година. Искам да запиша с какво ще запомня моята музика през 2008-ма.
Когато се връщам назад, откривам, че до лятото сякаш нямаше музика. Не знам дали причината се крие във факта, че в стаята си бях приютила хамелеон, за който беше абсолютно противопоказно да чува какъвто и да е звук или защото наистина нямаше нищо ново... Всичко смислено, което си спомням и което помни torrent клиентът ми през 2008-ма започва чак през юни. За моя радост, имаше няколко неща, които успях да преслушам дълго и методично, преди да ги чуя на Sziget.
-- Невероятното завръщане на Alanis и концерта й, който беше уникално преживяване на първия ред.

-- Изключителният солов албум на Serj Tankian и живото му изпълнение (плюс политическите послания) от първото до последното парче, отново на Sziget.

-- MGMT, които също имах удоволствието да слушам на живо и да танцувам на всяка тяхна песен. Прекрасен дебют!

-- Споменавам набързо и Kaiser Chiefs. Признавам, че се постараха момчетата. :-) Толкова си могат и го правят. Нищо лошо, всъщност.

-- И в последния ден на фестивала: концертът-мечта на The Killers. Ужасно талантливи американци и ужасна европейска публика... Искам да ми се случи пак. Независимо...

-- Когато се върнах през септември, нямах никаква сетивна възможност да понеса наведнъж всички нови неща, които излязоха в рамките на около месец. Bloc Party, The Verve, Oasis (имам лични сметки за разчистване с тях ;-), Travis и The Cure.

-- След излизането на албумите на Keane и The Killers през октомври нещата се стабилизираха; в плейърите ми и вкъщи, и за мобилно слушане, нямаше място за друга музика. Все още няма и досега, вече три месеца. Знам, че изглежда ограничаващо, мейнстрийм и прочие; но нямам никакъв проблем с определенията.

Имаше и още много, много музика, която ме е очаровала.
За част от нея написах вече. За друга част се оправдавам, че нямам време.

Отказвам се да пиша за разочарованията.
Ще си купя нов билет за Sziget през януари.
И ще чакам новите албуми на 2009-та с нетърпение.
А има какво да се чуе със сигурност.
Сещам се поне за десет дълго чакани нови албума.

Отличен(и) 2008

Очаква се да имам поне няколко [спокойни] свободни часа чак следващия четвъртък. Затова моите класации ще се позабавят.
Но вече имах удоволствието да прочета две класации, които ме очароваха и ако сте ги пропуснали, можете веднага да се поправите.

the fein

ruin it all

Публикувам връзките към тях и вдясно.
Ако се появи още нещо интересно, ще го добавя.

THE SCRIPT -- The Script 2008

Странно съвпадение. Докато чета Dubliners на Joyce, попадам на албума. Разбира се, няма нищо случайно. Ирлански моменти и настроения, уловени в различни форми и време. Свързва ги невидимата въобразена общност на мястото и неговото преживяване.

Gazing up into the darkness I saw myself as a creature driven and derided by vanity; and my eyes burned with anguish and anger. (Araby)

But life happened: house, kids, two cars,
Husband hit's the jar,
Checks that don't go very far now
Now she ain't making changes,
She keeps her mind on her wages.
The only rattling cages are her own. (We cry)

The Very First Encounter

На първата касетка, която съм имала някога, бяха записани "диамантените" инструментали на Pink Floyd. Въобще нямах идея какво слушам и въобще не си спомням откъде и как се е появила тази музика вкъщи. Интересно, че Floyd бяха и на първото CD (Wish You Were Here), което брат ми намери за слушане на чисто новия (руски) CD плейър. (Още тогава -- края на 1980-те -- от програмирането се изкарваха доста пари ;-). Това, което си спомням е как, докато слушах в тъмното, разбира се, музиката тогава беше нещо толкова специално и извънвсекидневно... чувах много ясно отделянето на пръстите от струните... със сигурност, това силно е повлияло на страстта ми към жиците ever since... усещах как звукът промива мозъка ми, докато стигне до най-крайните точки и не ме затвори в невидима капсула, за която знаем само аз и той. Точно тогава разбираш, че светът е омагьосан, а ти не си.


Днес, когато детето ми има рожден ден и става на онази възраст, за която ти разказвам, ми се иска да му пожелая да има шанса да усети музиката по този начин... Давам си сметка за битките на поколенията, запозната съм също и с нежеланите ефекти на желаната социализация... И все пак, ако има нещо, връху което Матрицата няма никаква власт -- това е музиката (в това число и лириката), които Я изпреварват и омагьосват преди Омагьосването и на всичкото отгоре, нямат нужда от никакви външни легитимации за своето съществуване.
Amen! :-)

P.S. А иначе, не успях да стана голям Floyd фен. (Но това не е важно.) И не този е любимият ми Floyd албум, а The Division Bell. Но той заслужава отделна публикация.

TRAVIS -- Ode to J. Smith 2008

...Travis ми помогнаха много...
Албумът си заслужава.
А щом може да бори омраза, си заслужава още повече. ;-)
Travis винаги остават назад, нямам представа защо.
Но както се вижда, и при мен останаха много назад. (29.09.2008)
Струва ми се, че не е справедливо и се радвам, че се поправих.
Много истински и много нежен.

А ето и любимото ми парче Song to Self, колко подходящо за лекуване на хейтърски солипсизъм. :-)
This feeling is strong and getting stronger
Do you see the light?
Tell me you see the light
Just making it up in my head
Cos I need someone to sing along with
... Picture me
I picture you...

Chris Cornell -- Ground Zero/Scream - 2008

Ограничавам общуването с common sense до второ нареждане.
Ужасно опасно е.
А пък този мъж, ако ми падне, няма да му простя!






Take a minute to tell you right
And you can say what you want
Turn around every night
So now you're always going off
Doesn't matter what I've done
Or if I even crossed the line
Is that the holler going for blood
Girl, it doesn't have to be a fight
... Hey, why you keep screaming at the top of your head?

Silence is golden
I used to think that silence was golden

Пфу! Aлбумът излиза чак следващата година! :-(

btw, в момента мразя целия свят плюс останалия! Рядко ми се случва, но е факт, затова не ме закачай по никакъв повод. Благодаря!

THE KILLERS -- Day & Age 2008

Общо впечатление: Добра работа!
(Забележка: За The Killers "добра работа" хич не звучи добре.)
Много ми хареса смирението (имам предвид усещането към света), което излъчва албумът. Музикантите (Flowers, разбира се) са напуснали stardom безумието със сигурност. Допуснали са разнообразие, което им открива съвсем нови възможности. Goodnight, Travel Well е абсолютен шедьовър! Не съм попадала на The Cure като вдъхоновение (изредени са други класици), но аз намирам парчето в точно тези музикални ширини.
А, и още нещо задължително, имам подозрението, че iTunes bonus tracks дават истинския смисъл на новите им неща. A Crippling Blow! например, влюбих се веднага!
I can get by in the meantime by mysееe-l-f...

Запазвам си правото на дълго слушане и още много други преживявания.

Edited (23:58): Минути преди новия ден, с очарование откривам (last.fm), че няколко приятели все още са будни, заслушани в албума. :-)

U2 -- Dirty Day

Казват внимавай къде се целиш,
току виж си улучил.
Може да се държиш много здраво,
за нещо, което вече си загубил.

Смазваш ме, а преди не бяха такива нещата.
Дори не можеш да си спомниш онова,
което се опитвам да забравя.

Това беше един мръсен ден, мръсен ден.

Търсиш обяснения, които даже не мога да схвана.
Ако ти трябва някой да виниш, метни нагоре камък, някой виновен ще удариш.

Това беше един мръсен ден, мръсен ден...

BLOC PARTY - Intimacy 2008 - RETAIL

The cover and the three exclusive tracks not included on digital download version of the album.

"Talons"
"Letter to My Son"
"Your Visits Are Getting Shorter"

Засега (отктомври), албумът е в Топ3/2008 в моята класация.

Дали наистина целувката е най-интимното отношение, както твърдят експерти?

SNOW PATROL -- A Hundred Million Suns 2008

Готов ли си? :-)

Защото вече от половин ден
хиляди фенове свалят.
Твърдят, че е музика
не за break up, а за:
"relationship that is working".
... Ще дописвам

I love you, my precious time!

There's a place I try to go, so far from here
I close my eyes, I try to, to disappear
I look around in my own way
But what I see I never, never really know
I wander 'round until I feel it
coming on and then it's
It's time to go
I don't want to be here, falling out of place
Confusion's the consensus, fighting for my space

And then you make me open my eyes and come back
All I wanted was some time, some time to think, that's all I needed
I would have been okay with just a little time
My time not your time, you never have time

I want to know I tried
You're probably here right now waiting
Waiting for that moment to ambush me
Swallow my hopes, crush my confidence
Pull me down, pull me down lower than you ever have before

Just see if you grab my heart and rip it out
And then you chew on and spit it out
Throw it over the ground and stomp all over it
Laughing, laughing hysterically, tellin' me to do something

(Suicidal Tendencies, 1992, The Art of Rebellion, Can't stop)

Това е музиката, която ми помага да се справя с ужасните крайни срокове точно в този момент. Има такива албуми -- откровения, които вършат ЧУДЕСА.
(Хм, и докато пиша това и басът се усеща дори на бюрото, едно врабче на прозореца се опитва да е в синхрон и цвърчи силно?! казах ти, чудесата са навсякъде.)

THE CURE -- 4:13 Dream 2008

Слушам и плача.
Плача и слушам.
Няма как да ти обясня защо.
Знам само,
че има няколко
гласа на света,
които могат
да ми го причинят.
Всеки път.
Enjoy and get cured!

P!NK -- Funhouse 2008

Дюд, вече е факт! Истинският албум! :-)
Утре зареждам за по-обстойно слушане.

Btw, оригиналното заглавие е:
"Heartbreak is a Motherfucker"

THE VERVE -- Forth 2008

Гледам си архива. Албумът е свален на 27.08.08.
Веднага след като се върнах в София.
Слушах го доста оттогава.
Сега разбирам защо не съм написала за него.
Албумът е напълно съвършен.
Нямам какво друго да кажа.

КЕАNE -- Perfect Symmetry 2008

Отличен 5.75. Нали свикнах с шестобалната система.
Албумът в началото доста обърква. Още от Spiralling, за която вече писах. Стилът е сменен, но не съвсем. Луташ се между специфичното за групата звучене и новия странен бийт. А той всъщност съвсем не е нов -- появяват се спомени от 1980-те и велик звук, който просто си забравил. Затова трябва да си търпелив. The Lovers Are Losing е парче от което тотално настръхваш, особено след набързо зачитане в текста:

You take the pieces of the dreams that you have
Cos you don't like the way they seem to be going
You cut them up and spread them out on the floor
You're full of hope as you begin rearranging
Put it all back together
But any way you look at this
Looks like... The lovers are losing

Е, как е възможно такова съвпадение в нагласите? Трудната за обяснение интуиция е онова, което ужасно ме привлича, да не говорим когато тя е реализирана с музика! Следва Better Than This и характерен насечен ритъм, усещам го дори когато ръцете ми потъват в меката IBM-ска клавиатура. Фалцетът ми нарежда, че мога и по-добре по най-невероятния саркастичен начин! (Спомням си едно парче на The Cranberries, имаше подобно звучене и по същия начин ме изкарваше от равновесие). И тъй като очевидно Keane са решили да бъдат безмислостни към слушателя, с You Haven't Told Me Anything продължават ретро-денс-пиано-рок експеримента, като добавят една лека китара на заден фон и си казваш: "хм, и сега ако не стана от тоя компютър?!"
Идва най-любимата ми песен, едноименната Perfect Symmetry. Мистична и гениална! Личи си колко нива са вдигнали Keane с нея. Иска ми се и аз да мога така да измервам посоките. И ако вече на няколко места дотук ти се е причул гласът на Flowers и нещо от The Killers, със сигурност не е случайно. Keane деликатно показват, че ако публиката харесва това, те го могат и то не по-малко добре от останалите и няма нищо непостижимо, римембъ? You Don't See Me -- а пък тук как звучат The Killers-ски! Нататък всичко продължава през романтизиране на всекидневието, Again And Again е в духа на парчетата от предишния албум Under the Iron Sea.
Playing Along: eто ги и моите 25 стотни! Просто не ми харесва липсата на устойчивост. Но какво разбирам аз, ако погледнеш хард кор феновете, те са влюбени в песента и дори са си сложили подписи: I'm going to turn up the volume till I can't even think. Признавам, че точно тази фраза от парчето и на мен ми е любима, все пак, някакви 25 стотни са това.
Хах, и следва една музикална пиеса Pretend That You're Alone, на която си представям дълго масово танцуване с пляскане на ръце в съзвучие с текста:

We are just the monkeys, who fell out of the trees...
Pretend that you're alone now
And everything's gone
Just animal reflex
There's noone looking on
Forget about religion
Forget about shame
Pretend that you're alone now

No numbers in your phone now
There's nothing going on
Just primal desire
No right and no wrong
Forget about fashion
Forget about fame
Pretend that you're alone now

И ако си още прав и танцуваш, няма нужда да се връщаш, защото идва Black Burning Heart, my second most favourite! Тук не мога да не увелича звука. Имам нужда да чувам ясно всеки удар и всяка фраза:

If we could turn back, you can't paper over the crack
But it will return now, and your heart will burn black
Forgotten my way home, forgotten everything that I know
Every day a false start, and it burns my heart
I know

И аз знам. Разбирам всичко, от начало до край. (Дори умопомрачителния речитатив на френски). Мразя, когато песента свършва...
С Love Is The End свършва албумът. Поне в моята версия. Трябва да запиша и да започна да слушам тази с My Shadow, за да не ми е толкова зле накрая.
Или просто пускам отначало.

В последно време отделям много време и място на KEANE. Дали не са станали една от любимите ми групи?!

SENSER -- End of the World Show 2008

Te се завръщат!

От официалния сайт на групата можеш да свалиш новия сингъл End Of The World Show.

Senser са ми голяма слабост.
На други места, преди около три години
бях писала много за тях.
Определят ги като Rapcore, или просто:
"uncategorisable"! :-)
Сблъсъкът на:
стилове и инструменти,
мъжко и женско във вокалите
любовно и политическо в лириката
гняв и нежност в настроението
всичко това
ги превръща в уникална банда.
И като всяка подобна група,
естествено, те са уникално
underrated.
Със собствен лейбъл и много енергия,
която личи в новото парче
знам, че с новия албум
ще зарадват феновете.
/me waiting...

Calexico - Carried to Dust 2008

Препоръчани от Фейн, за което сърдечно му благодарим.
Ето думите на Стан:
"Dude, тия са невероятни! Страхотен звук и разнообразие и джаз и всичко....във възторг съм!"
Dude, присъединявам се към суперлативите.
Наистина са невероятни!
Като за края на лятото
и за начало на дългите
студени и
тихи вечери
чашата чай
нежно
топло
спокойно...
Все още слушам
само новия (шести) албум Carried to Dust.
(Мацка зад волана
колко тематично!)
Има много за наваксване...

GLASVEGAS - Glasvegas 2008

Откритие!
Постоянно ми прилича на нещо друго, постоянно си казвам, че това вече е чуто. Но през цялото време ми харесва и продължавам. Сигурно и защото гласът на младежа Джеймс докосва. А шотландското му rrr как докосва само! :-)
Думите са наивни, дори в някои парчета са откровени клишета, ужасно обикновени; но пък звученето е оптимистично, което ме усмихва. Glasvegas твърде лесно спечелиха сърцето ми. Тепърва ще разбирам защо...

The Streets - Everything Is Borrowed 2008

Скинър е във вихъра си!
I want to notice chances
I’ve passed without notice...
И аз, и аз, мейт!

Слушам в мрачната съботна сутрин.
В началото звучи спокойно
джазирано
с поклащане на беквокали
и игриво пиано.
И после леко фънки
с ненатрапваща се струна.
Следват шансони
тромпети
и много лирика!

и ако всичко е назаем
след една сърдечна инфлация
как се справяме?
на кого връщаме заема?
Хм, who would be the strongest person I know to ask...?

Pink -- So What (Single) 2008

Пинк за събуждане! :-)
Очаквам обещаващ нов албум.
И дано жиците са още повече
и дано има повече от плътния фон
като в това парче.
Нужно ли е да отбелязвам факта,
че отново break up темата води? ;-)

So so what?
I'm still a rock star
I got my rock moves
And i don't need you
And guess what
I'm having more fun
And now that we're done
I'm gonna show you tonight
I'm alright, I'm just fine
And you're a tool
So so what?

MGMT -- Oracular Spectacular 2008

Невероятна млада банда. Щях да пиша за тях още през юни, но все не успях да се наканя. Обаче след Sziget, където направиха супер представяне, нищо че публиката на Main Stage беше малко и забиваха в някакво никакво време следобед, вече няма как да ги пропусна. Успяха да огласят ентусиазирано целия остров с Pieces of What и Kids, които са ми любими. Изпълниха целия албум от... до... Супер беше. Вече с нетърпение чакам новите им неща.

JEM -- Down to Earth 2008

Днес ще слушам, готино, готино, обичам я!

SZIGET 2008 - Arrival

Само да отбележа, че вече се прибрах.

Тепърва ще пиша за Сигет, музиката и всичко останало.

Беше грандиозно!

KEANE - spiralling (free download) 2008

тук започна да става много черно-бяло...
ето ти нещо, което да те оцвети

Keane ме изумиха
показаха ми, че НЯМА невъзможни неща!
показахa ми, че ВСЕКИ може да се промени
стига да има сили

и докато ти казвам това
е добре да слушаш музиката

и енергията
и ритъма --
накъсваш,
нахъсваш

и е още по-добре да усетиш текста....
арт-марксизъм през диалектиката на Аза:



I'm waiting for my moment to come
I'm waiting for the movie to begin
I'm waiting for a revelation
I'm waiting for someone to count me in

Cos now I only see my dreams, in everything I touch
Feel their cold hands on, everything that I love
Cold like some, magnificant skyline
Out of my reach, but always in my eyeline now

We're tumbling down
We're spiralling
Tied up to the ground
We're spiralling

I fashioned you from jewels and stone
I made you in the image of myself
I gave you everything you wanted
So you would never know anything else

But everytime I reach for you, you slip through my fingers
Into cold sunlight, laughing at the things that
I had planned, the map of my world gets
Smaller as I sit here, pulling at the loose threads now

We're tumbling down
We're spiralling
Tied up to the ground
We're spiralling
When we fall in love
We're just falling
In love with ourselves
We're spiralling

Did you wanna be a winner?
Did you wanna be an icon?
Did you wanna be famous?
Did you wanna be the president?
Did you wanna start a war?
Did you wanna have a family?
Did you wanna be in love?
Did you wanna be in love?

I never saw the light
I never saw the light
I waited up all night
But I never saw the light

When we fall in love
We're just falling
In love with ourselves
We're spiralling
We're tumbling down
We're spiralling
Tied up to the ground
We're spiralling

искам лека повърхност
от която винаги мога да се върна
към себе си
дори повърхностно
колкото и завъртания
на спиралата да ми отнеме

btw, а колко има твоята?!

The Verve - Love is Noise

Голяма зарибявка е, признавам си! :-)
Но е вярно още, че парчето зарежда отвсякъде. Браво на момчетата! С гларусоподобни припявания и перфектен вокал, с класически брит звучене... Urban темите са явно най-голямата стихия на групата. Послания, които връщат леката усмивка по лицето на пост/нео/каквато си избереш/ Модерност в опозиция на ancient time, описано от Блейк. Любовта е шум, любовта е болка и на всичкото отгоре -- трябва да се оправяме сами в световното пристрастяване; без да забравяме, че the drugs don't work...

Will those feet in modern times
Walk on soles that are made in China?
Feel the bright prosaic malls
Through the corridors that go on and on and on...

Will those feet in modern times
Understand this righteous anger
Recognise this world's addiction
Understand this world's affliction?

I was blind - didn't see
What was here in me
I was lost - insecure
I felt like the road was way too long, yeah

Cause love is noise and love is pain
Love is these blues that I'm feeling again

За таланта и гаджетата

Вече на няколко пъти тази година се появяват огромни музикални разочарования... Измежду тях да спомена Coldplay и недоразумението, което Крис Мартин и ко ни поднесоха през 2008-ма и Gavin Rossdale, който в соло изявата си звучи като бета версия на един друг канадски поп рок певец с дрезгав глас, дори и гениалната Линда Пери не е успяла да го спаси от самия него).
Обсъждах с приятели причините за това явление и се очерта очевидната връзка между спокойния семеен живот и липсата на вдъхновение. Явно, "нито краката на Гуен Стефани"*, нито чарът на Гуинет Полтроу са извор на велики творчески идеи.
Оказва се, че споделеното всекидневие убива не само страстта, но и таланта.
И обратно -- когато е налице break up -- творецът създава прекрасни неща.
За пример ще дам Аланис. Новият й албум е откровение, което всеки път слушам с огромно удоволствие, защото е много истински и много различен: велико завръщане!

*както отбеляза The Fein (бел. авт.)

65daysofstatic - One Time for All Time - 2005

Като европоцентрични хора
сме свикнали с правилните форми.
Имаме ужасна нужда
от подобна
хармония на асиметрията.
(а 65daysofstatic са много добри в това)

Тогава разбираме
че да плачеш е по-добре,
отколкото да се усмихваш
и че болката е по-освобождаващо
и по-истинско преживяване.

Магически изказ без думи.
Лириката е в инструментите.
Всепоглъщащо!
от тихия и нежен звън
до най-режещия тон.


Благодаря, isitfallacy!

Manics Monday

не, това не е онази песен, а зигравка със заглавието
и е във връзка с MANICS и още един отминаващ понеделник
не, че няма нова музика -- има! -- и isitfallacy е главният виновник
но ми е необходимо още малко да послушам
и после ще пиша

тържествено си обещавам
другата година
да намеря време
и да отида на концерт
Manics са религия (както вече отбелязах):

"So God is dead, like Nietzsche said,
superstition is all we have left..."

Brett Anderson - Wilderness - 2008

Благодарение на Fein, имам новото творчество на Брет. Какво повече мога да искам през 2008-ма... Alanis, James, Brett...
Много ми липсва духа на 1990-те. Много! :-/
И този албум ми го напомня.

Alanis Morissette - Flavors of Entanglement - 2008

Харесва ми! Поне на първо слушане. Има прекрасни музикални идеи.

JAMES - Hey Ma - 2008

Истинско събитие!
След толкова време - нов албум!
Иска ми се да отида да ги чуя на живо. Най-близкото място е Гърция, но все още има обективни пречки, за да не си купя билет...
А парчетата... хм, няма как да пиша за тях. Виж, това е като да видиш старо гадже, от което пазиш само най-хубави спомени. Не се питаш дали ти харесва или не - просто преживяваш докрай момента да си с него отново.

REM -- Accelerate -- 2008

Чисто ново и хубаво.
И как ми е кеф като си помисля, че след няколко месеца ще ги слушам и гледам на живо! :-)

Manic Street Preachers - Umbrella (Cover 2008)

GODLIKE GENIUSES!
Богове и религия... "не да знаеш повече, а да можеш повече" (по Дюркем).

Слушам (R mode)! Ъмейзин'!