Когато се връщам назад, откривам, че до лятото сякаш нямаше музика. Не знам дали причината се крие във факта, че в стаята си бях приютила хамелеон, за който беше абсолютно противопоказно да чува какъвто и да е звук или защото наистина нямаше нищо ново... Всичко смислено, което си спомням и което помни torrent клиентът ми през 2008-ма започва чак през юни. За моя радост, имаше няколко неща, които успях да преслушам дълго и методично, преди да ги чуя на Sziget.

-- Изключителният солов албум на Serj Tankian и живото му изпълнение (плюс политическите послания) от първото до последното парче, отново на Sziget.
-- MGMT, които също имах удоволствието да слушам на живо и да танцувам на всяка тяхна песен. Прекрасен дебют!
-- Споменавам набързо и Kaiser Chiefs. Признавам, че се постараха момчетата. :-) Толкова си могат и го правят.
Нищо лошо, всъщност.
Нищо лошо, всъщност.-- И в последния ден на фестивала: концертът-мечта на The Killers.
Ужасно талантливи американци и ужасна европейска публика... Искам да ми се случи пак. Независимо...
Ужасно талантливи американци и ужасна европейска публика... Искам да ми се случи пак. Независимо...-- Когато се върнах през септември, нямах никаква сетивна възможност да понеса наведнъж всички нови неща, които излязоха в рамките на около месец. Bloc Party, The Verve, Oasis (имам лични сметки за разчистване с тях ;-), Travis и The Cure.
-- След излизането на албумите на Keane и The Killers през октомври нещата се стабилизираха; в плейърите ми и вкъщи, и за мобилно слушане, нямаше място за друга музика. Все още няма и досега, вече три месеца. Знам, че изглежда ограничаващо, мейнстрийм и прочие; но нямам никакъв проблем с определенията.
Имаше и още много, много музика, която ме е очаровала.
За част от нея написах вече. За друга част се оправдавам, че нямам време.
Отказвам се да пиша за разочарованията.
Ще си купя нов билет за Sziget през януари.
И ще чакам новите албуми на 2009-та с нетърпение.
А има какво да се чуе със сигурност.
Сещам се поне за десет дълго чакани нови албума.
