Surprise, surprise!
Тъкмо ги бях отписала и тях, след неуспешните опити за слушане на "Get on Your Boots", което напомня ужасните неща от
How to Dismantle an Atomic Bomb: "грррр".
Обаче, да видиш ти! Оказа се, че споменатото парче е просто най-слабото място от албума, не знам как подобен мастит лейбъл като Universal, ги прави тия фокус-мокус групи, но нещо е зле методологията. :-)
Самият албум се оказа прекрасно музикално създание, което по много естествен и нежен начин връща изгубените връзки към
The Joshua Tree (1987),
Achtung Baby (1991) и
Zooropa (1993).
Началото е супер, супер силно.
Unknown Caller буквално те хвърля към вечната U2 традиция (истински restart&reboot, благодарение най-вече на The Edge):
I was right there at the top of the bottom
On the edge of the known universe where I wanted to be
I had driven to the scene of the accident
And I sat there waiting for me
Restart and reboot yourself
You're free to go
Stan обяви
Magnificent за водещо:
Only love, only love can leave such a mark
But only love, only love can heal such a scar
Началото е силно, включително и експериментът
I'll go crazy... до -- "онази песен"N6. Fallacy твърди, че синглите стоят по различен в албумите и в случая е прав. Песента се издържа, когато не се слуша отделно. След нея следват много различни музикални перспективи.
Breathe притежава доста потенциал: с виолончелото и китарните сола, но сякаш можеха и по-добре: ("
we're made of stars" ми се струва, че Moby вече го каза, хм), a
Fez -- Being Born абсолютно безкомпромисно има нужда от ОЩЕ китари! Независимо от това, не бързам да ги отхвърлям, само защото са различни, но освен
Cedars of Lebanon (such a fragile piece), за останалите ще ми отнеме време да ги приема.
Моят фаворит, ако въобще мога да избера такъв, просто има много добри неща (edited), е
Moment of Surrender. Аргументите ми се основават най-вече на: 1) изключителния бас в парчето -- дълбок респект към Mr Clayton и на омагьосващата китара на The Edge, пристрастена съм! просто ми се иска да скоча в това китарно море и никога да не се върна; и 2) текста -- най-добрата поезия в албума:
I tied myself with wire
To let the horses run free
Playing with the fire
Until the fire played with me
..It's not if I believe in love If love believes in me...
...I’ve been in every black hole
At the alter of the Dark star
My body s now begging
Though it’s begging to get back
Begging to get back
To my heart To the rhythm of my soul
To the rhythm of my consciousness To the rhythm of yes (никога досега не съм чувала по-съвършено
yes)
To be released from control Resume: -> U2 тотално се завръщат на хоризонта! ...
Escape yourself, and gravity. Hear me, cease to speak that I may speak. Shush now...
There are no unlockable doors
