U2 -- Dirty Day

Казват внимавай къде се целиш,
току виж си улучил.
Може да се държиш много здраво,
за нещо, което вече си загубил.

Смазваш ме, а преди не бяха такива нещата.
Дори не можеш да си спомниш онова,
което се опитвам да забравя.

Това беше един мръсен ден, мръсен ден.

Търсиш обяснения, които даже не мога да схвана.
Ако ти трябва някой да виниш, метни нагоре камък, някой виновен ще удариш.

Това беше един мръсен ден, мръсен ден...

BLOC PARTY - Intimacy 2008 - RETAIL

The cover and the three exclusive tracks not included on digital download version of the album.

"Talons"
"Letter to My Son"
"Your Visits Are Getting Shorter"

Засега (отктомври), албумът е в Топ3/2008 в моята класация.

Дали наистина целувката е най-интимното отношение, както твърдят експерти?

SNOW PATROL -- A Hundred Million Suns 2008

Готов ли си? :-)

Защото вече от половин ден
хиляди фенове свалят.
Твърдят, че е музика
не за break up, а за:
"relationship that is working".
... Ще дописвам

I love you, my precious time!

There's a place I try to go, so far from here
I close my eyes, I try to, to disappear
I look around in my own way
But what I see I never, never really know
I wander 'round until I feel it
coming on and then it's
It's time to go
I don't want to be here, falling out of place
Confusion's the consensus, fighting for my space

And then you make me open my eyes and come back
All I wanted was some time, some time to think, that's all I needed
I would have been okay with just a little time
My time not your time, you never have time

I want to know I tried
You're probably here right now waiting
Waiting for that moment to ambush me
Swallow my hopes, crush my confidence
Pull me down, pull me down lower than you ever have before

Just see if you grab my heart and rip it out
And then you chew on and spit it out
Throw it over the ground and stomp all over it
Laughing, laughing hysterically, tellin' me to do something

(Suicidal Tendencies, 1992, The Art of Rebellion, Can't stop)

Това е музиката, която ми помага да се справя с ужасните крайни срокове точно в този момент. Има такива албуми -- откровения, които вършат ЧУДЕСА.
(Хм, и докато пиша това и басът се усеща дори на бюрото, едно врабче на прозореца се опитва да е в синхрон и цвърчи силно?! казах ти, чудесата са навсякъде.)

THE CURE -- 4:13 Dream 2008

Слушам и плача.
Плача и слушам.
Няма как да ти обясня защо.
Знам само,
че има няколко
гласа на света,
които могат
да ми го причинят.
Всеки път.
Enjoy and get cured!

P!NK -- Funhouse 2008

Дюд, вече е факт! Истинският албум! :-)
Утре зареждам за по-обстойно слушане.

Btw, оригиналното заглавие е:
"Heartbreak is a Motherfucker"

THE VERVE -- Forth 2008

Гледам си архива. Албумът е свален на 27.08.08.
Веднага след като се върнах в София.
Слушах го доста оттогава.
Сега разбирам защо не съм написала за него.
Албумът е напълно съвършен.
Нямам какво друго да кажа.

КЕАNE -- Perfect Symmetry 2008

Отличен 5.75. Нали свикнах с шестобалната система.
Албумът в началото доста обърква. Още от Spiralling, за която вече писах. Стилът е сменен, но не съвсем. Луташ се между специфичното за групата звучене и новия странен бийт. А той всъщност съвсем не е нов -- появяват се спомени от 1980-те и велик звук, който просто си забравил. Затова трябва да си търпелив. The Lovers Are Losing е парче от което тотално настръхваш, особено след набързо зачитане в текста:

You take the pieces of the dreams that you have
Cos you don't like the way they seem to be going
You cut them up and spread them out on the floor
You're full of hope as you begin rearranging
Put it all back together
But any way you look at this
Looks like... The lovers are losing

Е, как е възможно такова съвпадение в нагласите? Трудната за обяснение интуиция е онова, което ужасно ме привлича, да не говорим когато тя е реализирана с музика! Следва Better Than This и характерен насечен ритъм, усещам го дори когато ръцете ми потъват в меката IBM-ска клавиатура. Фалцетът ми нарежда, че мога и по-добре по най-невероятния саркастичен начин! (Спомням си едно парче на The Cranberries, имаше подобно звучене и по същия начин ме изкарваше от равновесие). И тъй като очевидно Keane са решили да бъдат безмислостни към слушателя, с You Haven't Told Me Anything продължават ретро-денс-пиано-рок експеримента, като добавят една лека китара на заден фон и си казваш: "хм, и сега ако не стана от тоя компютър?!"
Идва най-любимата ми песен, едноименната Perfect Symmetry. Мистична и гениална! Личи си колко нива са вдигнали Keane с нея. Иска ми се и аз да мога така да измервам посоките. И ако вече на няколко места дотук ти се е причул гласът на Flowers и нещо от The Killers, със сигурност не е случайно. Keane деликатно показват, че ако публиката харесва това, те го могат и то не по-малко добре от останалите и няма нищо непостижимо, римембъ? You Don't See Me -- а пък тук как звучат The Killers-ски! Нататък всичко продължава през романтизиране на всекидневието, Again And Again е в духа на парчетата от предишния албум Under the Iron Sea.
Playing Along: eто ги и моите 25 стотни! Просто не ми харесва липсата на устойчивост. Но какво разбирам аз, ако погледнеш хард кор феновете, те са влюбени в песента и дори са си сложили подписи: I'm going to turn up the volume till I can't even think. Признавам, че точно тази фраза от парчето и на мен ми е любима, все пак, някакви 25 стотни са това.
Хах, и следва една музикална пиеса Pretend That You're Alone, на която си представям дълго масово танцуване с пляскане на ръце в съзвучие с текста:

We are just the monkeys, who fell out of the trees...
Pretend that you're alone now
And everything's gone
Just animal reflex
There's noone looking on
Forget about religion
Forget about shame
Pretend that you're alone now

No numbers in your phone now
There's nothing going on
Just primal desire
No right and no wrong
Forget about fashion
Forget about fame
Pretend that you're alone now

И ако си още прав и танцуваш, няма нужда да се връщаш, защото идва Black Burning Heart, my second most favourite! Тук не мога да не увелича звука. Имам нужда да чувам ясно всеки удар и всяка фраза:

If we could turn back, you can't paper over the crack
But it will return now, and your heart will burn black
Forgotten my way home, forgotten everything that I know
Every day a false start, and it burns my heart
I know

И аз знам. Разбирам всичко, от начало до край. (Дори умопомрачителния речитатив на френски). Мразя, когато песента свършва...
С Love Is The End свършва албумът. Поне в моята версия. Трябва да запиша и да започна да слушам тази с My Shadow, за да не ми е толкова зле накрая.
Или просто пускам отначало.

В последно време отделям много време и място на KEANE. Дали не са станали една от любимите ми групи?!