The Verve - Love is Noise

Голяма зарибявка е, признавам си! :-)
Но е вярно още, че парчето зарежда отвсякъде. Браво на момчетата! С гларусоподобни припявания и перфектен вокал, с класически брит звучене... Urban темите са явно най-голямата стихия на групата. Послания, които връщат леката усмивка по лицето на пост/нео/каквато си избереш/ Модерност в опозиция на ancient time, описано от Блейк. Любовта е шум, любовта е болка и на всичкото отгоре -- трябва да се оправяме сами в световното пристрастяване; без да забравяме, че the drugs don't work...

Will those feet in modern times
Walk on soles that are made in China?
Feel the bright prosaic malls
Through the corridors that go on and on and on...

Will those feet in modern times
Understand this righteous anger
Recognise this world's addiction
Understand this world's affliction?

I was blind - didn't see
What was here in me
I was lost - insecure
I felt like the road was way too long, yeah

Cause love is noise and love is pain
Love is these blues that I'm feeling again

За таланта и гаджетата

Вече на няколко пъти тази година се появяват огромни музикални разочарования... Измежду тях да спомена Coldplay и недоразумението, което Крис Мартин и ко ни поднесоха през 2008-ма и Gavin Rossdale, който в соло изявата си звучи като бета версия на един друг канадски поп рок певец с дрезгав глас, дори и гениалната Линда Пери не е успяла да го спаси от самия него).
Обсъждах с приятели причините за това явление и се очерта очевидната връзка между спокойния семеен живот и липсата на вдъхновение. Явно, "нито краката на Гуен Стефани"*, нито чарът на Гуинет Полтроу са извор на велики творчески идеи.
Оказва се, че споделеното всекидневие убива не само страстта, но и таланта.
И обратно -- когато е налице break up -- творецът създава прекрасни неща.
За пример ще дам Аланис. Новият й албум е откровение, което всеки път слушам с огромно удоволствие, защото е много истински и много различен: велико завръщане!

*както отбеляза The Fein (бел. авт.)

65daysofstatic - One Time for All Time - 2005

Като европоцентрични хора
сме свикнали с правилните форми.
Имаме ужасна нужда
от подобна
хармония на асиметрията.
(а 65daysofstatic са много добри в това)

Тогава разбираме
че да плачеш е по-добре,
отколкото да се усмихваш
и че болката е по-освобождаващо
и по-истинско преживяване.

Магически изказ без думи.
Лириката е в инструментите.
Всепоглъщащо!
от тихия и нежен звън
до най-режещия тон.


Благодаря, isitfallacy!

Manics Monday

не, това не е онази песен, а зигравка със заглавието
и е във връзка с MANICS и още един отминаващ понеделник
не, че няма нова музика -- има! -- и isitfallacy е главният виновник
но ми е необходимо още малко да послушам
и после ще пиша

тържествено си обещавам
другата година
да намеря време
и да отида на концерт
Manics са религия (както вече отбелязах):

"So God is dead, like Nietzsche said,
superstition is all we have left..."