КЕАNE -- Perfect Symmetry 2008

Отличен 5.75. Нали свикнах с шестобалната система.
Албумът в началото доста обърква. Още от Spiralling, за която вече писах. Стилът е сменен, но не съвсем. Луташ се между специфичното за групата звучене и новия странен бийт. А той всъщност съвсем не е нов -- появяват се спомени от 1980-те и велик звук, който просто си забравил. Затова трябва да си търпелив. The Lovers Are Losing е парче от което тотално настръхваш, особено след набързо зачитане в текста:

You take the pieces of the dreams that you have
Cos you don't like the way they seem to be going
You cut them up and spread them out on the floor
You're full of hope as you begin rearranging
Put it all back together
But any way you look at this
Looks like... The lovers are losing

Е, как е възможно такова съвпадение в нагласите? Трудната за обяснение интуиция е онова, което ужасно ме привлича, да не говорим когато тя е реализирана с музика! Следва Better Than This и характерен насечен ритъм, усещам го дори когато ръцете ми потъват в меката IBM-ска клавиатура. Фалцетът ми нарежда, че мога и по-добре по най-невероятния саркастичен начин! (Спомням си едно парче на The Cranberries, имаше подобно звучене и по същия начин ме изкарваше от равновесие). И тъй като очевидно Keane са решили да бъдат безмислостни към слушателя, с You Haven't Told Me Anything продължават ретро-денс-пиано-рок експеримента, като добавят една лека китара на заден фон и си казваш: "хм, и сега ако не стана от тоя компютър?!"
Идва най-любимата ми песен, едноименната Perfect Symmetry. Мистична и гениална! Личи си колко нива са вдигнали Keane с нея. Иска ми се и аз да мога така да измервам посоките. И ако вече на няколко места дотук ти се е причул гласът на Flowers и нещо от The Killers, със сигурност не е случайно. Keane деликатно показват, че ако публиката харесва това, те го могат и то не по-малко добре от останалите и няма нищо непостижимо, римембъ? You Don't See Me -- а пък тук как звучат The Killers-ски! Нататък всичко продължава през романтизиране на всекидневието, Again And Again е в духа на парчетата от предишния албум Under the Iron Sea.
Playing Along: eто ги и моите 25 стотни! Просто не ми харесва липсата на устойчивост. Но какво разбирам аз, ако погледнеш хард кор феновете, те са влюбени в песента и дори са си сложили подписи: I'm going to turn up the volume till I can't even think. Признавам, че точно тази фраза от парчето и на мен ми е любима, все пак, някакви 25 стотни са това.
Хах, и следва една музикална пиеса Pretend That You're Alone, на която си представям дълго масово танцуване с пляскане на ръце в съзвучие с текста:

We are just the monkeys, who fell out of the trees...
Pretend that you're alone now
And everything's gone
Just animal reflex
There's noone looking on
Forget about religion
Forget about shame
Pretend that you're alone now

No numbers in your phone now
There's nothing going on
Just primal desire
No right and no wrong
Forget about fashion
Forget about fame
Pretend that you're alone now

И ако си още прав и танцуваш, няма нужда да се връщаш, защото идва Black Burning Heart, my second most favourite! Тук не мога да не увелича звука. Имам нужда да чувам ясно всеки удар и всяка фраза:

If we could turn back, you can't paper over the crack
But it will return now, and your heart will burn black
Forgotten my way home, forgotten everything that I know
Every day a false start, and it burns my heart
I know

И аз знам. Разбирам всичко, от начало до край. (Дори умопомрачителния речитатив на френски). Мразя, когато песента свършва...
С Love Is The End свършва албумът. Поне в моята версия. Трябва да запиша и да започна да слушам тази с My Shadow, за да не ми е толкова зле накрая.
Или просто пускам отначало.

В последно време отделям много време и място на KEANE. Дали не са станали една от любимите ми групи?!