Вече на няколко пъти тази година се появяват огромни музикални разочарования... Измежду тях да спомена Coldplay и недоразумението, което Крис Мартин и ко ни поднесоха през 2008-ма и Gavin Rossdale, който в соло изявата си звучи като бета версия на един друг канадски поп рок певец с дрезгав глас, дори и гениалната Линда Пери не е успяла да го спаси от самия него).
Обсъждах с приятели причините за това явление и се очерта очевидната връзка между спокойния семеен живот и липсата на вдъхновение. Явно, "нито краката на Гуен Стефани"*, нито чарът на Гуинет Полтроу са извор на велики творчески идеи.
Оказва се, че споделеното всекидневие убива не само страстта, но и таланта.
И обратно -- когато е налице break up -- творецът създава прекрасни неща.
За пример ще дам Аланис. Новият й албум е откровение, което всеки път слушам с огромно удоволствие, защото е много истински и много различен: велико завръщане!
*както отбеляза The Fein (бел. авт.)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment