Surprise, surprise!Обаче, да видиш ти! Оказа се, че споменатото парче е просто най-слабото място от албума, не знам как подобен мастит лейбъл като Universal, ги прави тия фокус-мокус групи, но нещо е зле методологията. :-)
Самият албум се оказа прекрасно музикално създание, което по много естествен и нежен начин връща изгубените връзки към The Joshua Tree (1987), Achtung Baby (1991) и Zooropa (1993).
Началото е супер, супер силно. Unknown Caller буквално те хвърля към вечната U2 традиция (истински restart&reboot, благодарение най-вече на The Edge):
I was right there at the top of the bottom
On the edge of the known universe where I wanted to be
I had driven to the scene of the accident
And I sat there waiting for me
Restart and reboot yourself
You're free to go
On the edge of the known universe where I wanted to be
I had driven to the scene of the accident
And I sat there waiting for me
Restart and reboot yourself
You're free to go
Stan обяви Magnificent за водещо:
Only love, only love can leave such a mark
But only love, only love can heal such a scar
Началото е силно, включително и експериментът I'll go crazy... до -- "онази песен"N6. Fallacy твърди, че синглите стоят по различен в албумите и в случая е прав. Песента се издържа, когато не се слуша отделно. След нея следват много различни музикални перспективи. Breathe притежава доста потенциал: с виолончелото и китарните сола, но сякаш можеха и по-добре: ("we're made of stars" ми се струва, че Moby вече го каза, хм), a Fez -- Being Born абсолютно безкомпромисно има нужда от ОЩЕ китари! Независимо от това, не бързам да ги отхвърлям, само защото са различни, но освен Cedars of Lebanon (such a fragile piece), за останалите ще ми отнеме време да ги приема.
Моят фаворит, ако въобще мога да избера такъв, просто има много добри неща (edited), е Moment of Surrender. Аргументите ми се основават най-вече на: 1) изключителния бас в парчето -- дълбок респект към Mr Clayton и на омагьосващата китара на The Edge, пристрастена съм! просто ми се иска да скоча в това китарно море и никога да не се върна; и 2) текста -- най-добрата поезия в албума:
I tied myself with wire
To let the horses run free
Playing with the fire
Until the fire played with me
..It's not if I believe in love
If love believes in me...
...I’ve been in every black hole
At the alter of the Dark star
My body s now begging
Though it’s begging to get back
Begging to get back
To my heart
To the rhythm of my soul
To the rhythm of my consciousness
To the rhythm of yes (никога досега не съм чувала по-съвършено yes)
To be released from control
Resume: -> U2 тотално се завръщат на хоризонта! ...Escape yourself, and gravity. Hear me, cease to speak that I may speak. Shush now...
2 comments:
Същият подход при избора на първи сингли се наблюдава май още от Achtung Baby като най-показателен в това отношение според мен е Discoteque от Pop.
Абсолютно си прав! :-)
Когато се порових да сравня, изглежда че и случаят със Zooropa и Numb не е по-различен: "an unconventional choice for a first single" (http://en.wikipedia.org/wiki/Numb_(U2_song).
Всъщност, нямам представа дали винаги тече специална предварителна подготовка или самите групи решават, според собственото си усещане, какво да пуснат като първи сингъл. Това ме подсеща за емблематичния случай с DP и "Smoke on the Water" -- най-пренебрегнатото парче в албума, което никога не са подозирали, че ще се превърне в тяхнoто най-популярно "лице". (http://en.wikipedia.org/wiki/Smoke_on_the_Water)
Ще е интересна класацията на най-сбърканите избори в историята на синглите. :-)))
"Пресният" пример с Depeche Mode и Wrong, обаче, сочи точно обратното. :-)
Не знам... може би, класическият модел с излизане на сингли и PR "промоция" на албуми, започва все повече да се деактуализира.
Post a Comment